Започнаха честванията за 120-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание
България отбелязва 120-тата годишнина от Илинденско-Преображенското въстание. А пред паметника на незнайния воин в столицата започна тържествена заря-проверка.
На 2 август 1903 година стартира Илинденско-Преображенското въстание (20 юли ст. ст.) - въстание за избавление на българското население в Македония и Одринска Тракия, останало след Освобождението на България (1878) в рамките на Османската империя според Берлинския контракт (13 юли 1878). Въстанието е проведено и ръководено е от Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Османското държавно управление хвърля големи сили за неговото потушаване. В близо 240 сражения към 25 000 въстаници се борят с 350-хилядна постоянна турска армия и башибозук. Опожарени са 205 села, без покрив остават повече от 70 000 души. Броят на починалите надминава 5000 души. Около 30 000 души са принудени да изоставен родните си места. Основната част от тях намират заслон в България.
Българска телеграфна агенция напомня бюлетина от събитието:
Цариград, 21 юли 1903 година Дивизионният военачалник Едип паша, доскорошен ръководител на изключителния съд в Солун, отпътува за Дедеагач, в чиято местност били развалени от комитаджиите два моста. Чиновниците по Солунската железопътна линия са получили писма от комитаджии, в които се изисква прекъсване на придвижването, в противоположен случай щели да последват атентати. Тези заплашителни писма изглеждали да бъдат мистификация или пък имат за цел да известят за възобновяване на усилените комитетски дейности и да всяват смут сред популацията. Някои от емигриралите българи са се завърнали в санджака Кръклисе. Вследствие бягството на голям брой селяни жътвата в доста села се е частично развалила. Бързото репатриране на емигрантите е неизбежно нужно, защото с това ще се успокои останалото население. При Прилеп е станало завчера едно стълкновение сред една чета от трийсет души и редовна турска армия, също и при Воден и Валовища са станали сблъсквания с чети. Загуби е имало и двете страни.
***
Цариград, 23 юли 1903 година Първите турски известия от страна на военните и цивилни провинциални управляващи, касателни последните дейности на четите, са формирани в първия миг на паниката и наподобява да бъдат пресилени. От пристигналите до тази утрин известия може да се заключи, че комитското придвижване е прекомерно съществено, само че не се е популяризирало из цялата област.
***
Цариград, 24 юли 1903 година За събитията в Македония циркулират голям брой клюки, които преувеличават и по този начин прекомерно сериозните случки. Затова дано бъде установено, че с изключение на телеграфическите известия до Портата няма към този момент никакви други вести с изключение на от вътрешността на Македония. В тукашните дипломатически задачи не са получили никакви известия, което се отдава на събитието, че телеграфната линия е развалена на няколко места.
Общото въстание е избухнало, съгласно както се приказва, предходната неделя на Свети Илия.
Гръцкият дипломат направи през днешния ден показване пред министъра на външните каузи че при последните интервенции на четите в Битолския вилает били убити доста гърци, а на други пък били нанесени материални повреди.
При все, че всички вътрешни посолства, както и Портата, бяха получили в последно време тревожни вести за едно идно възобновяване на комитетските дейности, общото мнение е било, че в резултат на огромното изнурение на Вътрешната македонска организация не би било прекомерно допустимо едно експлоадиране на всеобщи въстания без една мощна поддръжка от страна на България. Затова известията за неочакваното експлоадиране на въстанието разтревожиха и обезпокоиха в първия миг Портата и дипломатическите кръгове. Портата и задграничните посланици обаче мислят, че въстанието е един финален опит на Комитета, който желае с всичките си старания да предизвика намесата на силите. Четите едва ли ще могат да устоят повече от три седмици. Още повече, че Портата ще бъде свободна да работи енергически за потъпкването на революционното придвижване. Засега най-голямата заплаха се състои в това, че мохамеданското население, което се провокира от дейностите на Комитета, е прекомерно настроено срещу християните, с които има постоянно кървави стълкновения. Всичко това ще утежни общото състояние и ще има прекомерно рискови последици, чието отбягване е най-трудният дълг на Портата.
***
Цариград, 24 юли 1903 година Въпреки няколкото атентата по железопътната линия Солун - Битоля заради незначителността на повредите придвижването продължава, без да е имало до момента никакво спиране. Осем батальона под командата на Омер Ружди паша ще заминат немедленно от Веризовиц за Битоля. Едно султанско ираде постановява щото влакът, с който ще бъде осъществен превозът на войските, да бъде предшестван от една машина за сигурност за разстройване на всевъзможни атентати от страна на комитаджиите.
***
Цариград, 25 юли 1093 година Според последните известия Комитетът е възнамерявал да разгласи общо въстание на 1 август, в който ден се пада годишнината от завладяването на Цариград или на 2 същия месец - летен Св. Стефан, само че тъй като имало заплаха от прибързано откриване на приготовленията, то било взето решение да се даде сигнал за въстанието в неделя, на Св. Илия. Следствие повредите по телеграфните линии консулите получиха едвам през вчерашния ден депеши по събитията в битолско. Те са датирани от 22 настоящия месец и съдържат следующите допълнения към известията на Портата: Комитетски чети нападнали Ресен, над Преспанското езеро, и няколко околни села. На шест места четите са се сражавали с постоянна армия, а на няколко места с турското селско население. Казармата Дежурхан на Преспанското езеро, едно село при Ресен, както и храните в няколко села, бидоха изгорени от комитаджии. Между 15 или 16 юли от пристигналите в последно време навътре в Македония войводи се намирал и полковник Янков. Сарафов се намира в Битолския вилает. Населението в Битоля и покрайнината е доста разгорещено. Търговията и придвижването са спрени. Битолският валия е изискал за подкрепление една дивизия. Засега са отпътували за там една бригада и осем батальона.
Дивизионният военачалник Сюлейман паша от Солун е назначен за командващ на един корпус, който е претрупан с потушаването на въстаническите дейности. Вчерашните консулски депеши от Скопие оповестяват единствено, че в покрайнините на Кочани, Кратово и Егри паланка са се появили усилени чети, които били поддържани и от българското население. Телеграфното известие от Солун е на няколко места прекратено и в този момент работят за възобновяване му. От осемте батальона, които са изпратени в Битолския вилает два бальона, под командата на бригадния военачалник Бахтиар паша, са напуснали Скопие и ще се насочат от железопътната станция Градско пеша за Битоля. Днес ще заминат други четири батальона от Скопие и от Призрен.
Следствие на слуховете, че се готвели атентати в Скопие тамошният градски гарнизон е бил интензивен и са взети всички предпазителни ограничения. Главният контрольор Хилми паша е прекратил инспекционната си обиколка в източните околии на Скопския вилает и се е върнал в Скопие. Министърът на външните каузи Тефик паша уверил австро-унгарския и съветския посланици Каличе и Зиновиев, че най-главната грижа на Портата ще бъде да въздържи провокираното и яростно турско население от изстъпления. Портата фактически е дала в този смисъл заповеди до военните и цивилни управляващи.
Разни признаци дават да се заключи, че в последно време е станало едно споразумение сред македонския и арменския комитети, в резултат на което се готвели и в Кюрдско-арменския вилает безредици, с цел да се създадат на Портата нови неприятности. Портата е дал отговор на последните другарски представления от съветска и британска страна, че ситуацията не е по никакъв начин заплашително. Известието, че 2000 пушки били раздадени на кюрди, които не принадлежат към Хамидийската конница не било правилно. Също не били правилни и известията за огромни войскови придвижвания. Доколкото може да се съди от получените до момента Портенски и консулски депеши по избухналото от неделя насам македонско придвижване, се открива, че въстанието не е общо и досегашните дейности на четите се лимитират върху три групи. Първата група – в северозападните погранични околии на Скопския вилает, Егри паланка, Кратово и Кочани до Пехчево. Втората група работи в северните окръзи на Битолския вилает, Прилеп, Крушово и Кърчево, а третата - в южните и западни елементи на покрайнината от Битоля до станция Екши-су, респективно до Преспанското езеро. Движението обаче не е публикувано във всичките тези местности, а обявените дейности на комитетите се разиграват единствено във вътрешността им.
***
Цариград, 28 юли 1903 година От турска страна известяват, че въстанието в Битолско е в взаимозависимост с прекосяването от България на многочислени чети и 15 души български офицери, които щели да поемат началството на въстаническото придвижване. Българските способени кръгове опровергават категорически това.
***
Цариград, 4 август 1903г. Австро-унгарският дипломат Каличе направи през вчерашния ден настоятелни действия пред великия везир релативно едно по-осезателно охранение линиите на Източните железници. Почти една трета от 189-те пехотни батальона на третата корпусна област, която обгръща вилаетите Солун, Битоля, Скопие, Шкодра и Янина биде съсредоточена в Битолския вилает. Въпреки това не се е удало да се потуши до момента въстанието поради събитието, че Турция се стараела да се избегне по опция по-голямо клане, като се опитвала да склони въстаниците да сложат оръжието и да накара забягналото селско население да се завърне в селата си. Това било към този момент реализирано в Дебърско и Костурско.
Според публични турски известия Крушово не било завладяно от турския войски, а комитетските чети се отдръпнали непринудено, като се укрепили в друга една околност, която също е била обсадена от армия. Засега никоя друга околност не се намирала в ръцете на въстаниците. Изглежда, че в резултат на по-рано обявените аргументи от турска страна е било преднамерено улеснено отдръпването на въстаниците от Крушево.
Портенските известия до съветското и австрийското посолства приказват, че в турското село Зиве, Костурски окръг, което се състояло от 94 къщи, въстаниците опожарили 39. Населението е било избавено вследствие идването на едно поделение армия от Костур, което донесло огромни загуби на комитетската чета. При сблъскването, което е станало на 29 при Гюмендже, Солунски вилает, българското население е стреляло върху патрулите и хвърляло динамитни бомби. Един комитаджия е погубен, двама са пленени, а останалите се разбягали. На съображение рапорта на основния контрольор Хилми паша, Портата е съобщила още, че за охранение на консулствата били сложени постове и че консулите се конвоирали от жандармерия при обиколките си. Според известията на Портата, през последните дни не е останало, никакво доста стълкновение.
***
Цариград, 6 август 1903 година Съобщенията на Портата до австрийското и съветското посолства приказват с категоричност, че комитетските шефове Сарафов, Сандански и Чернопеев се намирали в Битолския вилает. Много турски публични сведения за дейностите на четите се оказаха в последно време погрешни. Тези известия са били пущани в някои случаи преднамерено, само че в множеството случаи те се дължат на събитието, че меродавните кръгове са бъркали имена и дати, а също така не схващат прекомерно от военните работи. Така да вземем за пример, беше обявено, прекомерно преждевременно, че няколко чети са превзели Крушово от турската армия, когато в реалност войската едвам преди няколко дни е превзела една част на града, а останалата част и близките височини останаха в ръцете на въстаниците и са били завладяни едвам завчера от войските на бригадния военачалник Бахтияр паша. Загубите и от двете страни се незначителни. Изглежда, че с цел да се избегне клане, турците сами са улеснили отдръпването на четите. Говори се, че след завладяването на Крушово, турските войски правили грабежи и убийства с изключение на сред българското население, само че и сред гръцкото. И от другите местности на Битолския санджак са пристигнали известил за ограбването и изгарянето на доста села от страна на турската армия.
***
Скопие, 8 август 1903 г. Населението е прекомерно безпокойно. Турците се събират в джамиите. Изглежда да се готви кръвопролитие на християните. Валията получи заповед да активизира редиците от Скопския вилает.
На 19 август (6 август ст. ст.) (Преображение) избухва въстанието и в Одринския революционен окръг. В Серския революционен окръг въстанието стартира на 27 септември (14 септември ст.ст.) 1903 година (Кръстовден). Сражения се водят съвсем по цялата територия на Серския революционен окръг.
Цариград, 12 август 1903 година Портата заяви на австрийското и съветското посолства, че комитетските чети са оповестили въстанието в селата Каваклий и Енидже, под Лозенград, посредством пердашене на черковните камбани, стреляне и опожаряване на хамбарите. Телеграфната линия сред Одрин, Малко Търново и Баргири е разрушена. Въстаниците са нападнали селата Дерекьой и Кдикебир и разрушили телеграфната станция с динамит. Нощни пожари са вършени от въстаниците в селата Карали, Ени махала и Докузук под Лозенград. Василико и близките села са били също подпалени.
Една чета от 800 души е нападнала едно село при Самоков. Телеграфната линия сред Виза и Бунархисар е развалена. Една чета от 200 души нападнала нощем караулния дом в Енидже, след което избягала. Четите направиха голям брой пожари по българската демаркационна линия. На 9 т. м. са пристигнали доста въстаници в Малко Търново и нападнали популацията, по-голямата част от което е забегнало в Дерекьой.
Според известия от Портата до австрийското и съветското посолства, забегналите от Крушево в Растовица останки от четите били запалили там 15 къщи. При с. Пелче е станало едно стълкновение с войската. Въстаниците изгубили двама души и избягали, като опожарили всичко след себе си. В Попанеще /Костурско/ е станало също едно стълкновение, само че и тук въстаниците са били отблъснати и се разбягали, откакто изгубили трима убити. В Леринско една огромна чета се укрепила сред селата Песодер и Търсе в планината, откъдето атакувала войската, само че била отблъсната. Четата е изгубила 200 души убити. Останалите се разбягали, като оставили на бойното поле оръжия, бомби и една офицерска фуражка.
На 2 октомври (19 септември ст. ст) Главният щаб на въстанието взема решение за преустановяване на въстаническите дейности и за разформироване на четите. Турското държавно управление хвърля големи сили за потушаването на въстанието.
На 2 август 1903 година стартира Илинденско-Преображенското въстание (20 юли ст. ст.) - въстание за избавление на българското население в Македония и Одринска Тракия, останало след Освобождението на България (1878) в рамките на Османската империя според Берлинския контракт (13 юли 1878). Въстанието е проведено и ръководено е от Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Османското държавно управление хвърля големи сили за неговото потушаване. В близо 240 сражения към 25 000 въстаници се борят с 350-хилядна постоянна турска армия и башибозук. Опожарени са 205 села, без покрив остават повече от 70 000 души. Броят на починалите надминава 5000 души. Около 30 000 души са принудени да изоставен родните си места. Основната част от тях намират заслон в България.
Българска телеграфна агенция напомня бюлетина от събитието:
Цариград, 21 юли 1903 година Дивизионният военачалник Едип паша, доскорошен ръководител на изключителния съд в Солун, отпътува за Дедеагач, в чиято местност били развалени от комитаджиите два моста. Чиновниците по Солунската железопътна линия са получили писма от комитаджии, в които се изисква прекъсване на придвижването, в противоположен случай щели да последват атентати. Тези заплашителни писма изглеждали да бъдат мистификация или пък имат за цел да известят за възобновяване на усилените комитетски дейности и да всяват смут сред популацията. Някои от емигриралите българи са се завърнали в санджака Кръклисе. Вследствие бягството на голям брой селяни жътвата в доста села се е частично развалила. Бързото репатриране на емигрантите е неизбежно нужно, защото с това ще се успокои останалото население. При Прилеп е станало завчера едно стълкновение сред една чета от трийсет души и редовна турска армия, също и при Воден и Валовища са станали сблъсквания с чети. Загуби е имало и двете страни.
***
Цариград, 23 юли 1903 година Първите турски известия от страна на военните и цивилни провинциални управляващи, касателни последните дейности на четите, са формирани в първия миг на паниката и наподобява да бъдат пресилени. От пристигналите до тази утрин известия може да се заключи, че комитското придвижване е прекомерно съществено, само че не се е популяризирало из цялата област.
***
Цариград, 24 юли 1903 година За събитията в Македония циркулират голям брой клюки, които преувеличават и по този начин прекомерно сериозните случки. Затова дано бъде установено, че с изключение на телеграфическите известия до Портата няма към този момент никакви други вести с изключение на от вътрешността на Македония. В тукашните дипломатически задачи не са получили никакви известия, което се отдава на събитието, че телеграфната линия е развалена на няколко места.
Общото въстание е избухнало, съгласно както се приказва, предходната неделя на Свети Илия.
Гръцкият дипломат направи през днешния ден показване пред министъра на външните каузи че при последните интервенции на четите в Битолския вилает били убити доста гърци, а на други пък били нанесени материални повреди.
При все, че всички вътрешни посолства, както и Портата, бяха получили в последно време тревожни вести за едно идно възобновяване на комитетските дейности, общото мнение е било, че в резултат на огромното изнурение на Вътрешната македонска организация не би било прекомерно допустимо едно експлоадиране на всеобщи въстания без една мощна поддръжка от страна на България. Затова известията за неочакваното експлоадиране на въстанието разтревожиха и обезпокоиха в първия миг Портата и дипломатическите кръгове. Портата и задграничните посланици обаче мислят, че въстанието е един финален опит на Комитета, който желае с всичките си старания да предизвика намесата на силите. Четите едва ли ще могат да устоят повече от три седмици. Още повече, че Портата ще бъде свободна да работи енергически за потъпкването на революционното придвижване. Засега най-голямата заплаха се състои в това, че мохамеданското население, което се провокира от дейностите на Комитета, е прекомерно настроено срещу християните, с които има постоянно кървави стълкновения. Всичко това ще утежни общото състояние и ще има прекомерно рискови последици, чието отбягване е най-трудният дълг на Портата.
***
Цариград, 24 юли 1903 година Въпреки няколкото атентата по железопътната линия Солун - Битоля заради незначителността на повредите придвижването продължава, без да е имало до момента никакво спиране. Осем батальона под командата на Омер Ружди паша ще заминат немедленно от Веризовиц за Битоля. Едно султанско ираде постановява щото влакът, с който ще бъде осъществен превозът на войските, да бъде предшестван от една машина за сигурност за разстройване на всевъзможни атентати от страна на комитаджиите.
***
Цариград, 25 юли 1093 година Според последните известия Комитетът е възнамерявал да разгласи общо въстание на 1 август, в който ден се пада годишнината от завладяването на Цариград или на 2 същия месец - летен Св. Стефан, само че тъй като имало заплаха от прибързано откриване на приготовленията, то било взето решение да се даде сигнал за въстанието в неделя, на Св. Илия. Следствие повредите по телеграфните линии консулите получиха едвам през вчерашния ден депеши по събитията в битолско. Те са датирани от 22 настоящия месец и съдържат следующите допълнения към известията на Портата: Комитетски чети нападнали Ресен, над Преспанското езеро, и няколко околни села. На шест места четите са се сражавали с постоянна армия, а на няколко места с турското селско население. Казармата Дежурхан на Преспанското езеро, едно село при Ресен, както и храните в няколко села, бидоха изгорени от комитаджии. Между 15 или 16 юли от пристигналите в последно време навътре в Македония войводи се намирал и полковник Янков. Сарафов се намира в Битолския вилает. Населението в Битоля и покрайнината е доста разгорещено. Търговията и придвижването са спрени. Битолският валия е изискал за подкрепление една дивизия. Засега са отпътували за там една бригада и осем батальона.
Дивизионният военачалник Сюлейман паша от Солун е назначен за командващ на един корпус, който е претрупан с потушаването на въстаническите дейности. Вчерашните консулски депеши от Скопие оповестяват единствено, че в покрайнините на Кочани, Кратово и Егри паланка са се появили усилени чети, които били поддържани и от българското население. Телеграфното известие от Солун е на няколко места прекратено и в този момент работят за възобновяване му. От осемте батальона, които са изпратени в Битолския вилает два бальона, под командата на бригадния военачалник Бахтиар паша, са напуснали Скопие и ще се насочат от железопътната станция Градско пеша за Битоля. Днес ще заминат други четири батальона от Скопие и от Призрен.
Следствие на слуховете, че се готвели атентати в Скопие тамошният градски гарнизон е бил интензивен и са взети всички предпазителни ограничения. Главният контрольор Хилми паша е прекратил инспекционната си обиколка в източните околии на Скопския вилает и се е върнал в Скопие. Министърът на външните каузи Тефик паша уверил австро-унгарския и съветския посланици Каличе и Зиновиев, че най-главната грижа на Портата ще бъде да въздържи провокираното и яростно турско население от изстъпления. Портата фактически е дала в този смисъл заповеди до военните и цивилни управляващи.
Разни признаци дават да се заключи, че в последно време е станало едно споразумение сред македонския и арменския комитети, в резултат на което се готвели и в Кюрдско-арменския вилает безредици, с цел да се създадат на Портата нови неприятности. Портата е дал отговор на последните другарски представления от съветска и британска страна, че ситуацията не е по никакъв начин заплашително. Известието, че 2000 пушки били раздадени на кюрди, които не принадлежат към Хамидийската конница не било правилно. Също не били правилни и известията за огромни войскови придвижвания. Доколкото може да се съди от получените до момента Портенски и консулски депеши по избухналото от неделя насам македонско придвижване, се открива, че въстанието не е общо и досегашните дейности на четите се лимитират върху три групи. Първата група – в северозападните погранични околии на Скопския вилает, Егри паланка, Кратово и Кочани до Пехчево. Втората група работи в северните окръзи на Битолския вилает, Прилеп, Крушово и Кърчево, а третата - в южните и западни елементи на покрайнината от Битоля до станция Екши-су, респективно до Преспанското езеро. Движението обаче не е публикувано във всичките тези местности, а обявените дейности на комитетите се разиграват единствено във вътрешността им.
***
Цариград, 28 юли 1903 година От турска страна известяват, че въстанието в Битолско е в взаимозависимост с прекосяването от България на многочислени чети и 15 души български офицери, които щели да поемат началството на въстаническото придвижване. Българските способени кръгове опровергават категорически това.
***
Цариград, 4 август 1903г. Австро-унгарският дипломат Каличе направи през вчерашния ден настоятелни действия пред великия везир релативно едно по-осезателно охранение линиите на Източните железници. Почти една трета от 189-те пехотни батальона на третата корпусна област, която обгръща вилаетите Солун, Битоля, Скопие, Шкодра и Янина биде съсредоточена в Битолския вилает. Въпреки това не се е удало да се потуши до момента въстанието поради събитието, че Турция се стараела да се избегне по опция по-голямо клане, като се опитвала да склони въстаниците да сложат оръжието и да накара забягналото селско население да се завърне в селата си. Това било към този момент реализирано в Дебърско и Костурско.
Според публични турски известия Крушово не било завладяно от турския войски, а комитетските чети се отдръпнали непринудено, като се укрепили в друга една околност, която също е била обсадена от армия. Засега никоя друга околност не се намирала в ръцете на въстаниците. Изглежда, че в резултат на по-рано обявените аргументи от турска страна е било преднамерено улеснено отдръпването на въстаниците от Крушево.
Портенските известия до съветското и австрийското посолства приказват, че в турското село Зиве, Костурски окръг, което се състояло от 94 къщи, въстаниците опожарили 39. Населението е било избавено вследствие идването на едно поделение армия от Костур, което донесло огромни загуби на комитетската чета. При сблъскването, което е станало на 29 при Гюмендже, Солунски вилает, българското население е стреляло върху патрулите и хвърляло динамитни бомби. Един комитаджия е погубен, двама са пленени, а останалите се разбягали. На съображение рапорта на основния контрольор Хилми паша, Портата е съобщила още, че за охранение на консулствата били сложени постове и че консулите се конвоирали от жандармерия при обиколките си. Според известията на Портата, през последните дни не е останало, никакво доста стълкновение.
***
Цариград, 6 август 1903 година Съобщенията на Портата до австрийското и съветското посолства приказват с категоричност, че комитетските шефове Сарафов, Сандански и Чернопеев се намирали в Битолския вилает. Много турски публични сведения за дейностите на четите се оказаха в последно време погрешни. Тези известия са били пущани в някои случаи преднамерено, само че в множеството случаи те се дължат на събитието, че меродавните кръгове са бъркали имена и дати, а също така не схващат прекомерно от военните работи. Така да вземем за пример, беше обявено, прекомерно преждевременно, че няколко чети са превзели Крушово от турската армия, когато в реалност войската едвам преди няколко дни е превзела една част на града, а останалата част и близките височини останаха в ръцете на въстаниците и са били завладяни едвам завчера от войските на бригадния военачалник Бахтияр паша. Загубите и от двете страни се незначителни. Изглежда, че с цел да се избегне клане, турците сами са улеснили отдръпването на четите. Говори се, че след завладяването на Крушово, турските войски правили грабежи и убийства с изключение на сред българското население, само че и сред гръцкото. И от другите местности на Битолския санджак са пристигнали известил за ограбването и изгарянето на доста села от страна на турската армия.
***
Скопие, 8 август 1903 г. Населението е прекомерно безпокойно. Турците се събират в джамиите. Изглежда да се готви кръвопролитие на християните. Валията получи заповед да активизира редиците от Скопския вилает.
На 19 август (6 август ст. ст.) (Преображение) избухва въстанието и в Одринския революционен окръг. В Серския революционен окръг въстанието стартира на 27 септември (14 септември ст.ст.) 1903 година (Кръстовден). Сражения се водят съвсем по цялата територия на Серския революционен окръг.
Цариград, 12 август 1903 година Портата заяви на австрийското и съветското посолства, че комитетските чети са оповестили въстанието в селата Каваклий и Енидже, под Лозенград, посредством пердашене на черковните камбани, стреляне и опожаряване на хамбарите. Телеграфната линия сред Одрин, Малко Търново и Баргири е разрушена. Въстаниците са нападнали селата Дерекьой и Кдикебир и разрушили телеграфната станция с динамит. Нощни пожари са вършени от въстаниците в селата Карали, Ени махала и Докузук под Лозенград. Василико и близките села са били също подпалени.
Една чета от 800 души е нападнала едно село при Самоков. Телеграфната линия сред Виза и Бунархисар е развалена. Една чета от 200 души нападнала нощем караулния дом в Енидже, след което избягала. Четите направиха голям брой пожари по българската демаркационна линия. На 9 т. м. са пристигнали доста въстаници в Малко Търново и нападнали популацията, по-голямата част от което е забегнало в Дерекьой.
Според известия от Портата до австрийското и съветското посолства, забегналите от Крушево в Растовица останки от четите били запалили там 15 къщи. При с. Пелче е станало едно стълкновение с войската. Въстаниците изгубили двама души и избягали, като опожарили всичко след себе си. В Попанеще /Костурско/ е станало също едно стълкновение, само че и тук въстаниците са били отблъснати и се разбягали, откакто изгубили трима убити. В Леринско една огромна чета се укрепила сред селата Песодер и Търсе в планината, откъдето атакувала войската, само че била отблъсната. Четата е изгубила 200 души убити. Останалите се разбягали, като оставили на бойното поле оръжия, бомби и една офицерска фуражка.
На 2 октомври (19 септември ст. ст) Главният щаб на въстанието взема решение за преустановяване на въстаническите дейности и за разформироване на четите. Турското държавно управление хвърля големи сили за потушаването на въстанието.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ